Обучението е преди всичко отношение. Нашите идеи са повлияни от един сравнително нов подход в познанието на човека, този на резилианс подхода. Елементите на резилианс са представени под формата на къщичка в строеж. Тук всяка стая представлява поле за възможна намеса за изграждане или поддържане на резилианс. Това е един хуманистичен подход, който акцентира върху силните страни на хората, върху техните способности да се справят и оцеляват в трудни ситуации. Възрастните хора, и сред тях в най-голяма степен родителите, учителите имат изключителна роля за това от едно дете да израсне един справящ се с живота си, способен да бъде щастлив човек.

СОУ „Панайот Волов” гр. Шумен работи по проект „Училището – сигурна среда” в рамките на по-голям проект „Резилианс без граници” с партньори Институт за социални дейности и практики – София и Фондация ОУК – Женева.

Думата resilians идва от областта на физиката на телата и характеризира устойчивостта им на удар. В психологията означава динамичност. Резилиансът е способност на хората да оцеляват в изпитания, способност да се изправят след голямо страдание, загуба, травма. Да продължиш да живееш, да можеш да намериш смисъл в живота си, да учиш, да работиш, да бъдеш щастлив след преживяно голямо страдание. Тази индивидуална човешка способност се изгражда във взаимоотношенията на човека с другите. В тази връзка особено важна е ролята на училището.

Целите, които си поставихме, са:

• Обучение на педагози по подхода „Резилианс”
• Включване на деца от начален етап /І-ІV клас/ и техните родители в дейности по подхода в клубове, секции , ателиета и други форми
• Чрез градивните елементи на Резилианс да се създадат условия за превенция срещу агресия, тормоз, насилие
• Усвояване и затвърждаване на разнообразни умения за живот, мотивация за учене и кариерно развитие
• Изграждане на асертивно поведение у децата, като се използват трите източника на Резилианс: Аз имам, Аз съм, Аз мога
• Използване на дейности и развиване на методики, насочени към създаване на условия за превръщане на училището в сигурна, безопасна среда.

Акцентите в работата падат върху:

• безусловно приемане и любов към детето;
• откриване на ред, смисъл и значение в живота;
• създаване на правила и изграждане на умения за спазването им;
  изграждане на училищна общност и потребност за участие в училищния живот;
• активно и масово участие на деца, родители и учители във формите и дейностите, които способстват социална адаптивност и изграждат умения за живот;
• осмисляне на свободното време на учениците;
• развиване на талантите и способностите, като ресурс за изграждане на асертивно поведение;
• постигане на устойчивост срещу негативни въздействия, подкрепа на деца в риск и техните семейства чрез взаимодействие и споделена отговорност.

В проекта участват 13 педагози и специалисти и около 200 ученици от начален етап и техните родители. Учителите участваха в две обучения, в три национални конференции, в три лаборатории и в семейна конференция.

Дейностите са организирани в следните форми:

• Ателие „Традиции и обичаи”
• Клуб „Родолюбие”
• Клуб „Аз и светът около мен”
• Литературно студио „Приятели”
• Клуб за физическо възпитание и спорт „Здрави, силни и добри”
• Арт-студио – „Това съм аз”
• Ателие „Смях и здраве”
• Екоклуб „Зелени патрули”
• Вокална група „Чик-чирик”
• Училище сред природата
• Училище за родители.

Родителите са привлечени като партньори, да участват в обучения и дейности за утвърждаване на ново отношение към детето, да имат активна роля и участие в живота на училището.

• Запознаване на родителите с проекта, с възможностите, които предлага резилианс;
• Работиха по модела „къщичка” и заедно търсиха ресурси, които да помогнат в общата цел;
• Обсъдиха зоните на влияние на резилианс;
• Разгледаха казуси, в който бяха описани трудни за разрешаване проблеми. Чрез екипна работа родителите сами намериха решенията;
• Това им помогна да се вгледат в себе си и в това, което говорят и правят с децата си;
• В отделни занимания обсъждаха проблемите на детската тревожност, причините за агресията;
• Заедно се учеха как да разговарят с децата, как да им помагат, как да показват обичта си, как да ги стимулират, как да ги приемат безусловно;
• Говориха за играта и сериозната роля, която има в живота на детето; за капаните, в които най-често попадат родителите в стремежа си да не грешат; за помощта на родителите- как и колко да помагат;
• Поканен беше клиничен и консултативен психолог, който представи някои проблеми на израстването и общуването с децата, показа полезни практики и методи на въздействие. Срещата се превърна в интересна дискусия, която обогати познанията на всички;
• По всяка тема се работеше в отделни занимания, като се използваха различни методи: лектория, презентации, ролеви игри, методи за активно слушане, мозъчна атака. Въведоха се правила и се спазвахме. Търсиха се начини за обратна връзка. Подготвиха се книжки, брошури, листовки, които се предоставяха на родителите, за да могат да ги ползват при необходимост.

СОУ ”Панайот Волов” е номинирано от Институт по социални дейности и практики /ИСДП/